Много скоро след колонизацията на островите в Индийския океан гигантските костенурки били обречени на изчедване от упоритите ловци. Смяташе се че единствените оцелели са от вида Алдабран, но през 1997 г бяха преоткрити два вида Сейшелски костенурки, 150 години след предполагаемото им изчезване. Сега имаме последен шанс да ги спасим.
“Открихме големи запаси от кокос, сладководна риба и земни костенурки, толкова грамадни, че човек не вярва на очите си – такива деформирани същества с пет ноктести лапи като на мечка” – така писал Уйлям Ревет в един от първите очерци за Сейшелските острови в началото на 17 век. За по-малко от 250 години тези гигантски костенурки били почти напълно изличени от земята в резултат на избиването им за храна на преминаващите кораби. Всичките седем вида, живеели на Мадагаскар, Мавриций, Реюнион, Родригес бяха изтребени. За видовете от Сейшерските острови се смяташе, че са споделиил участа им, с изключение на малък брой животни, оцелели на далечния негостоприемен остров Алдабра. Дори и в това откъснато от света кътче те били почти напълно изчезнали, като в началото на този век там се забелязвали само “шепа” от тях. Сега броя на алданбранската популация наброява над 150 000 и този вид е в относителна безопасност. Направените напоследък открития отново будят надежда, че такова завръщане от критичната точка е възможно и за някои други видове.
Гигантските костенурки са били доминиращите тревопасни из повечето острови на Индийския океан. Алдабра е острова на, който живее видът Depsochelys dussumieri. Острова е голям коралов атол на север от Мадагаскар. Повечето от тези варовикови “халки”, затворили лагуни, са малко над нивото на морето и най-високата им точка е само на 16 м н.р. Изолираният атол не привлича много облаци и има ограничен запас от сладка вода. Повечето животни и растения са се преселили от Мадагаскар и Коморите тук и са се адаптирали към суровите условия, ограничаващи присъстивието на хора и позволяващи оцеляването на голяма част от природата на острова. Алдабра е най-известен с големия брой гигантски костенурки. “Тревопасния” натиск на 150 000 големи животни подържа ниска тревната покривка върху по-голямата част от острова. Тази трева е известна като “костенуркова трева” (торф) и е смесица от треви, които са еволюирали до размер на джудже в стремежа да избегнат апетита на костенурките. Алдабранските костенурки са изключително добре адаптирани към суровата околна среда на острова. Тъй като там има малко прясна вода, те пресушават локвите с дъждовна вода, като я изсмукват с ноздри. При нормално положение това би било невъзможно, но костенурките от Алдабра, Мадагаскар и Сейшелите са развили специална нацална (носова) структура, позволяваща водата да бъде поета през носа и погълната. Тази модификация означава, че и най-плитките ликви може да са източник за жизненоважното снабдяване с вода. В малкото райони, където има доста вода, костенурките прекарват повечето време, “търкаляйки се” във водата, за да разхлаждат и може би, за да се изчистват от паразити.
Светлозелените гущери гекони Phelsuma day си “сътрудничат” с костенурките и могат да се видят по техните коруби през влажния сезон, когато костенурките растат. По това време корубите им нарастват по местата на свързване (между “плочките”) и поради тази причина меката тъкан остава на открито, което привлича насекоми. Някои гекони прекарват влажните месеци, живеейки на гърба на костенурките, като се хранят с комари и се крият от хищници под черупката на домакините си.
Гигантските костенурки са много добре адаптирани за оцеляване в този район при отсъствието на човешки същества. След като няма естествен враг, опасен за възрастните екземпляри (много от новоизлюпените биват изяждани от птици и раци), те са достигнали най-големи размери спряма континенталните костенурки.
Едрината им позволява да складират богати хранителни резерви под формата на мазнини, а техният всеизвестен начин на живот означава, че тези запаси се изразходват изключително дълго. Трайните резерви позволяват на животното да оцелява през продължителния период на глад – забележителна харектеристика, която е много важна за “колонизиране” на нови острови от тях. Като се взимат предвид големите им запаси, способността им да използват и най-ограничени водоизточници и умението им да плуват далеч в морето, не е за учудване, че гигантските костенурки на Индийския океан така често са се местили между островите. Геологията на Алдабра показва, че атолът е бил потапян изцяло под водата на няколко пъти е бил отново населван от костенурки. Тяхната способност да оцеляват при дълги преходи в море може да е позволила оцеляването им в миналото, но е била и причина за техния “упадък”. Тъй като издържат продължително време без храна, те били идеални животни, източник на прясно месо за мореплаватели и изследователи, колонизатори и търговци от ХVІІІ и ХІХ век. Голям брой от тях били “прибирани” от островите и държани живи на борда на корабите. По този начин били избите стотици хиляди животни от вида. Към 1840 г се запазили единствено на остров Алдабра. По това време се смятало, че сейшелските видове са изчезнали.
Днес има много гигантски костенурки на Сейшелските острови, но повечето от тях живеят в пленничество – в клетки или в затворени ограничени пространства. Те са потомци на екземпляри, докарани от Алдабра. Непрекъснато се срещат хора, които предполагат, че някои от костенурките – пленнички приличат на изчезналия Сейшерски вид, отколкото на Алдабранския вид, но при всеки от тях страният външен вид се е оказвал резултат от проблеми с храненето. През 1995 вниманието бе привлечено от две костенурки с необичайна форма, живеещи в хотелска градина. Техните коруби бяха по-плоски от обикновеното и разширени към краката. Хотелската управа беше купила три екземпляра от стар човек в планината. Третата костенурка беше умряла няколко седмици преди животните да привлекът вниманието и това даде възможност да се проучи скелета и да се определи дали това са останките на оригинален сейшелски вид (скелетът е по-неподатлив на изкривяване и деформация в резултат на бедната храна, отколкото корубата и за това е по-подходящ за индентифициране). Сравнението на тези костенурки с музейните екземпляри потвърждава, че сейшелските гигантски костенурки са “надживели” изтребването си. Широко морфолигично изследване установи, че има три живи вида: алдабран и два сейшелски D.hololissa и D.arnoldi.
След преоткриването, Тръстът за защита на природата в Сейшелите организира специална програма за развъждането им, с желанието да спаси тези видове от изчезване. Повечето от от оцелелите костенурки били върнати за размножаване на архипелага. Програмата е въведена през юли 1997 г и още няма успех, но има големи надежди в близко време да се появят първите яйца.
Тази групи костенурки ми даде възможност да предприема проучвания относно екологията и поведението на тези видове. Разликите между тях са очевидни: D. arnoldi са с гърбове, напомнящи седла. Като проучвах храната и хранителните навици на този вид, се потвърждаваше предположението, са седлогърбестите коруби са еволюирали, за да улеснят “зобането” на стръкове, намиращи се по-високо от “купола”. И двата вида са тревопасни, макар че да се установят разлики в предпочитанията на храна.
Продължават усилията да се включат и други оцелели животни към програмата. Започнахме издирването на костенурки, намиращи се “в плен” (държани в клетки и други ограждения) извън Сейшелите. Има няколко стотици гигантски костенурки, които трябва да бъдат проучени. В Блякпул, в зоологическата градина живее най-голямата мъжка костенурка Дарвин. Тя е типичен D.hololissa, с широка коруба с “капачета”, чиито пропорции служат за диагностициране. За разлики от други гигантски костенурки, Дарвин е в чудесно здраве и е обграден от грижи. Работата по индифицирането продължи с надеждата да намерим другарка на Дарвин. Ако не намерим женска, най-доброто, което можем да направим, е да върнем Дарвин на Сейшелските острови и там да го приобщим към програмата за развъждане. Трябва да се прецени какво е най-доброто за интересите на вида и за самия Дарвин.
След внимателно изследване и наблюдаване на костенурките от Сейшелите и навсякъде по света и след преговори със собственици на разпръснатите и оцелели животни, имаме късмет да спасим тези критично от изчезване видове, преследване от заплаха, надвиснала над тях отпреди 300 г, когато човек ги е срещнал за първи път.
|